Нов адрес

Блогът има вече нов адрес: putepis.wordpress.com

Франция и Италия (28.06-06.07 2011)

Триест – Ница – Монако – Кан – Сан Ремо – Парма – Венеция – Линяно

Жан Мишел Жар Монако 2011

Още един концерт на Жан Мишел Жар, който ни отведе далеч. Този път в Монако. Толкова много видях и преживях, че нямам търпение да го напиша още днес. Концертът бе по случай женитбата на принц Алберт и подобавайки на събитие от такова величие бе абсолютно приказен, както и всичко, свързано с Монако.

План за сватбеното пътешествие!

Все още нямам време да напиша всичките преживявания и незабравими спомени от нашето сватбено пътешествие, а как искам да го споделя с вас! Но само като си помисля колко време ще ми отнеме, и въобще не започвам... Обаче имам добра новина! Намерих чудесен сайт, на който успях да кача плана за пътешествието - нашата 6-месечна подготовка за събитието! :)

Халкидики (05-08.09 2010)

Халкидики

Има два типа хора - гърци и такива, които мечтаят да са гърци. Е, аз съм от втория тип... Още първото ни пътуване до Гърция ме накара да се влюбя в нея. Толкова е слънчева и уютна, толкова непретенциозна и същевременно пълна с райски кътчета, а музиката и храната са великолепни.

Букурещ (03-04.06 2010)

JMJ 2010

След като преди ден изгоряха билетите ни за концерта на Жар в Атина, които бяхме взели по време на пътуването ни до Марсилия, не виждах никакъв шанс това да се размине с билетите ни за концерта в Букурещ утре. А какви билети бяха това – на 3-ти ред, лице в лице с Жан Мишел Жар! Бяха купени един час след обявяването на концерта му в интернет...

Марсилия (19.03-23.03 2010)

Жан Мишел Жар, моят идол

Да имаш мечта и тя да се сбъдне два пъти е повече от невероятно, а на мен ми предстоеше трети концерт на Жан Мишел Жар, който за мен се оказа и най-вълнуващият от всички досега. За предишните два концерта се вълнувах сякаш много повече, очаквах ги, мислех за тях и от самата мисъл ми се насълзяваха очите. Сега обаче започнах да мисля за концерта едва по време на полета до Париж. Някак не му отдадох нужното време, не тръгнах с правилната нагласа и може би затова всичко, което се случи, бе за мен съвсем неочаквано, сякаш подарък от самите богове.

Виена (30.05-06.06 2009)

Цветя и музика

Ако трябваше да опиша Виена с две думи, те щяха да бъдат – рози и цигулки. Рози, заради разкошните рози из целия град, подредени, отгледани с грижа, в най-разнообразни цветове и от всякакви сортове. Цигулки, заради музиката (защото Виена е музика!) и заради гордостта на австрийците от техните музикални гении, които съвсем не се изчерпват с Моцарт. Един град от миналото, застинал във вековете на каляски и дворци, които дори огромното количество от модерни магазини, препълнили центъра, не могат да заличат. И всичко – в съвършен ред, като по ноти, като съвършена рима в любовна песен. Не можеш да останеш равнодушен...

Лондон (21.05-24.05 2009)

Big Ben

Лондон не започва и не свършва с двуетажните червени автобуси, обикалящи Биг Бен и Уестминстърското абатство, с черните ретро таксита, прекосяващи тежките метални мостовете, с червените телефонни кабини... Лондон е много повече. Поне за мен. Лондон е сложен и многопластов, смесица от култури и различни времена, която е така перфектно подредена! Всичко в този град е на мястото си, диша и приветства чистосърдечно, грабва те от първи поглед, от първа стъпка...

Тунис (01.05-06.05 2009)

Карта на Тунис от малки плочици

Не знаех нищо за Тунис преди полета. Дори не погледнах къде точно е на картата, само знаех, че е някъде в северна Африка. Но още по-добре, защото без моите никакви очаквания, този съвсем различен свят успя да ме грабне напълно! За шестте дни там успях да опозная толкова много, колкото за никои други шест дни от живота ми.