JMJ 2010
След като преди ден изгоряха билетите ни за концерта на Жар в Атина, които бяхме взели по време на пътуването ни до Марсилия, не виждах никакъв шанс това да се размине с билетите ни за концерта в Букурещ утре. А какви билети бяха това – на 3-ти ред, лице в лице с Жан Мишел Жар! Бяха купени един час след обявяването на концерта му в интернет...
Никак не ми се искаше да ме няма и за един ден тук, защото майка ми е от над месец в болница и не искам да има ден, в който да не отида да я видя. Затова пътуването ми се струваше невъзможно, Букурещ си е далеч, Атина пък съвсем. Но сестра ми ме убеди, че всичко ще е наред, дори и да не отида в болницата един път. Освен това в понеделник ми извадиха мъдрец, за което заслужено получих болнични до края на седмицата, т.е. тъй или иначе нямаше да ходя на работа. Е, все пак заминахме абсолютно инкогнито, без да казваме почти на никого. Разбрахме се и да не ни тагват във фейсбук, тъй като не върви като съм в болнични да замина за някъде извън странта. Макар че ако шефът ми наистина знаеше цялата истина за последния кошмарен месец, а и за това какво значение има Жар за мен, както и каква е цената на тия безценни билети, щеше да ме разбере!
Светозар и Ади
За пореден път фейсбук не беше това, което изглежда – фейсклюк, както Ради го нарича. Оказа се, че запознанството ми със Светозар, фен на Жан Мишел от България, с когото се запознахме чрез общите ни приятели Раян, Крис и Ги, ни отведе мен и Иван до следващия концерт на Жар! Ако не беше той и неговата компания – Ади, неговата приятелка, и Констанца, неговата колежка – със сигурност всичко щеше да ни се размине. Те бяха решили да ходят с кола и да съчетаят пътуването с бизнес среща в Русе на следващия ден. За наше огромно щастие, решиха че могат да ни вземат и нас!
Сутринта в деня на концерта, в 9 и малко вече бяхме на път с новите си приятели. Невероятно е как фенове на Жар винаги си стават близки по подразбиране, не е нужно да си разкажат един на друг живота си до тук, но сякаш се знаят от години. Точно така се случи и с нас. Имахме чудесно пътуване, почти през цялото време озвучено с Жан Мишел Жар. Светозар имаше невероятна колекция от концерти на Жар. Разказаха ни за предишни концерти, които са посетили пак заедно. Бяха и тримата с еднакви тениски от Oxygene Tour 2008, истински фенове! Светозар имаше и суитчера на Жар, с който и Иван се сдоби в Марсилия.
Преди да стигнем в Букурещ, се отбихме във вилата-хотел, където бе планирано да прекараме нощта, за да се освежим и да си оставим багажа. Беше чудно местенце в една гора близо до Русе. Без да губим време, потеглихме към крайната дестинация, предвиждайки задръстванията в милионния град. Това, което ни тревожеше, беше че трябва да вземем билетите от едно място, съвсем отдалечено от мястото на залата. Но бяхме си предвидили достатъчно време за всичко.
Дунав мост
Минахме по Дунав мост. Бях супер разочарована от него, честно казано. Беше много тесен и доста стар, но не пречеше да ни вземат такса за минаване по него. На влизане в Румъния установихме, че пътищата им са ужасни, дори по-ужасни от нашите. Веднага се забеляза предпочитаната марка автомобили – зачести срещането на Dacia. Всъщност това си е тяхна местна кола, беше нормално да се среща толкова често, особено и заради това, че използването й е стимулирано от правителството.
Букурещ
По 3-4 платна в една посока. Някак толкова нашироко е строен града още от едно време. Имаше площади, фонтани, свободно място! Сградите пък бяха ниски, на 3-4 етажа. Казват, че Букурещ бил малкия Париж. Не мога да коментирам, понеже още не сме ходили в Париж, но беше хубаво. Забелязахме само една очевидна неуредица – гъмжеше от кабели над нас – засукани по всевъзможни начини, намасуркани на кълбо, висяха от тук и от там. Не съм виждала на друго място нещо подобно. Е, явно кабели поне не се крадат. Задръстванията бяха много по-страшни от софийските, въпреки че си имат метро и толкова широки булеварди.
Пред Eventim
С помощта на gps-навигацията безпроблемно стигнахме до офиса на Eventim, откъдето взехме билетите и си направихме първите снимки. После поехме към залата, която бе разположена в красив парк. За наше учудване, паркингът пред залата беше напълно празен и паркирахме без проблем. Може би бяхме твърде рано на мястото – 2 часа преди концерта. Тъкмо време, за да може да хапнем, казахме си. Направихме си няколко снимки пред залата, което бе все едно поставянето на американското знаме на луната – направихме ги със същата гордост на добре свършена работа.
Предконцертно хапване
Нашите приятели бяха вече наясно с мястото, тъй като миналата година са били на концерта на Жар в същата зала. Бързичко се ориентираха къде може да седнем за по бира преди събитието. Настанихме се в един заведение, принадлежащо на тенис комплекс в сърцето на парка. Беше невероятно красиво, имаше и басейн съвсем близо. Времето беше разкошно, направо усещах близостта на море. Все едно че бяхме на почивка. Прекараният час там беше толкова необходим, за да съберем сили за нощта. Всички пиха по бира с изключение на мен, не заради друго, ами аз нали бях на антибиотик заради мъдреца. Беше толкова хубаво цялото преживяване, че да си призная нито болката, нито неприятното усещане, когато се хранех, можеше да помрачи този слънчев празничен ден. Заведението се оказа с италианска кухня, по която си падахме не само ние, но и Светозар и Ади. Хапнахме чудесна паста и им обещахме да ги поканим на гости у нас, където ще опитат от пастата на Иван.
Дойде време за влизане в залата и с Иван разглобихме малкия пен и го прикрихме добре в моята дамска чанта и в тази на Ади. Така се старахме, а то – за нищо. Изобщо не ни проверяваха чантите. Можеше да вземем големите апарати и обективи, мислехме си... Непредвидимо е обаче, в едни зали правят проблем за малки апарати дори, на други места пък въобще не те гледат. Не искахме да рискуваме и затова бяхме взели само пенчето, което минаваше за непрофесионална техника.
В залата
Залата беше доста по-малка от предходните концерти. А и хич не бе запълнена, особено пред сцената, къдто бяха нашите места. Половин час след обявеното начало на концерта, все още местата си стояха празни. Нашите места бяха чудесно разположени – съвсем срещу средата на сцената, долепени до една от пътеките. Забелязахме, че точно в края на тази пътека, до която имаме достъп, се намираха стълбичките до сцената. Веднага загряхме, че Жар ще мине покрай нас! Не че щяхме да си стоим по места, ако беше друго, но все пак... Вече нервно потропвах с крак и се питах защо хората не си сядат по местата, че да идва вече Жан Мишел Жар. Угасиха светлините, всичко утихна и голям прожектор освети един ъгъл на залата, някъде в последните високи редове. Появи се Жар, на парчето, което бе специално само за неговото излизане на сцена – парче, което нажежава обстановката страхотно! Той прекоси публиката от горните редове и слезе долу, като подаваше ръка на фенове. Светозар направо го е бил прегърнал за секунда, но охранителите са го отблъснали. Аз пък си подадох ръката, когато минава покрай мен и докоснах неговата ръка, както и микрофона в нея. Беше много вълнуващо!
Снимам Жар!
Щом се качи на сцената, всички от първите няколко реда бяха станали и окупирали празното място пред сцената. Включително и аз бях там. Иван беше останал на нашите места, само на два метра от мен и на още два от сцената, документираше всичко. Невероятно от страна на охраната, но ни оставиха цели три парчета да си танцуваме пред сцената на воля! След което обаче ни наредиха да си заемем местата. За щастие, нашите приятели успяха да си намерят много по-предни места, които не бяха заети, те също бяха на трети ред не след дълго!
Тези няколко парчета в началото, по време на които бяхме на крак, непосредствено пред идола си, бяха незабравими моменти! Никога досега не се е случвало да се намираме толкова близо до Жар по време на концерт! Ех, да можеше да са тук Раян, Крис и Ги! Те щяха да се радват толкова много! Спомням си как Ги ми беше пратил ммс от един концерт – негова снимка на фона на Жар, само на няколко метра от него! Ах, невероятно – сега се случваше на нас! Светозар пък беше видял, че има wifi в залата и предаваше концерта лайв по скайп през телефона си! Невероятно е желанието в този момент да споделяш какво преживяваш!
Лазерната арфа
По време на рандеву 3, когато се разтвориха лазерните лъчи на арфата, струваше ми се че сме толкова близо, че може да ги пипнем и ние. Имаше само едно по-вълнуващо от това – Жар най-отпред, хванал мууга като електронна китара! Към края на концерта той бе вече толкова мокър! Изцяло се раздаде! Как само подскачаше и пляскаше, подканяйки публиката да прави същото. Признавам, че този път публиката беше най-добрата от всички предишни концерти! Тя откликваше на всеки такъв призив от страна на Жан Мишел. Може би винаги е така с хората от най-предните редове и просто едва сега ни се случваше и ние да сме там, не знам... Но беше много по-хубаво от останалите концерти! Звукът беше страхотен, толкова мощен, че тази малка заличка можеше да се срути. Имаше моменти, в които подът под крата ми се тресеше така сякаш отдолу имаше гигантски разярен динозавър! Имах усещането че всеки миг от сцената ще изригне вулкан и ще ни залее, нас от предните редове! Велико усещане, велико!
Нажежено до червено!
Дори по-нежните парчета, които подтикваха да си седнем по местата и да запазим тишина, не успяваха да ни укротят задълго, но все пак благодарение на тях можеше да си поемем малко дъх. Ръцете ме боляха от непрестанното ръкопляскане, а в устата си усещах вкуса на кръв – от толкова усмивки и крещене вероятно раната се бе отворила. С други думи с пуках по шевовете – буквално! И все пак адреналинът бе по-силен от всичко останало!
Жар на бис
Два пъти изкарвахме Жар на бис и той благодари на публиката от все сърце за топлото посрещане. Мисля, че се получи невероятен концерт! След като пуснаха светлините и бе ясно, че Жар няма да се появи за трети път, си направихме по някоя и друга снимка пред сцената, с някои запалени фенове от Букурещ, с които разменихме контакти. Оказа се, че те имат фенгрупа от около хиляда души, което е доста. Обещахме си и ние да направим нещо. Със сигурност има и други фенове на Жан Мишел Жар в България, за които не знаем. Може би и други българи са се събирали на групи, за да пътуват до тук. Ще видим това, ще направим нещо по въпроса.
Снимка с Франсис
Излязохме навън и пообиколихме зградата, за да намерим мястото, откъдето Жар ще излезе. Нашите приятели вече имаха опит и знаеха миналата година откъде е излязъл Жар, така че имахме преимущество. Освен това, точно пред този вход имаше групичка от 5-6 фена, а и Франсис бе там. Отидохме и даже се снимахме с Франсис, той ме позна и пак ме целуна. А по време на концерта аз му махах на него и той ми отвърна. Направо по-голяма взаимност на концерт не мога да си представя!
С румънските фенове
Честно казано, мислех, че Жар няма да мине от тук, или ако мине – няма да даде автографи. Мислех си го, защото моят звезден миг вече мина и не си представях да се повтори. Даже не носех (отново!) нищо за автограф! Можеше поне един албум да занеса – нали Иван ми подари оригинални албуми на Жар, можеше да донеса един за автограф! Но и билета стигаше, в краен случай! След половин час дойдоха още няколко човека и задушевната обстановка стана малко обтегната, защото новодошлите възнамеряваха да застанат пред нас, а бе немислимо да отстъпим, нали киснахме толкова време преди тях! С румънците, които заварихме там, си разменихме контактите и се поснимахме, бяха много мили хора. И колко приличаха на българи – същите лица, същите дрехи, съвсем като нас.
Втора снимка с Жар!!!
Дочакахме момента, в който Жар се появи! Охраната ни беше предупредила да сме кротки, без да викаме, без силни емоции. Подадох на Жар билета и той го разписа, после го помолих за снимка и той бе много учтив и се усмихна и погледна към обектива на нашия пен. Толкова бе естествено всичко, все едно не беше до мен този велик човек, когото боготворя, а някой стар приятел, с когото сме се виждали стотици пъти. Когато Жар видя апарата ни, възкликна „О, това е много добър фотоапарат!” Много ни изненада това, тъй като пенът е малък и съвсем нов, хората още не го знаят масово. Когато се прибрахме, Иван разбра защо Жар е казал така. В неговия блог той бе писал, че на това турне сам ще си е фотограф и беше постнал няколко снимки от градовете, в които е бил, снимки, които сам е направил. От екзиф-а на една от тях се виждаше, че апаратът е EP-2, един модел след нашия апарат! Еха, имаме апарат, какъвто и Жан Мишел Жар!!! Страхотно!
Качихме се в колата, която беше съвсем самотна на паркинга пред залата. Беше вече след полунощ, когато потеглихме обратно към България. Към два през нощта вече бяхме във вилата и макар че още бяхме превъзбудени от концерта, умората си каза думата и всички се прибрахме по стаите да спим. Планът за утре беше да станем рано и да отидем в града, където Светозар и Констанца да проведат срещата си, докато ние разгледаме центъра. Но как сладко се спи на чист въздух! Когато се събудих, беше вече почти 11! Притесних се, че може да ни чакат нас. Слязох долу и оставих Иван да спи. Само Констанца бе долу. Тя беше станала в 8:30 и оттогава чакаше да се събудят и другите. Не е звъняла по телефона, защото там никакъв обхват нямаше. Питах я дали не иска да ги събудя, но тя категорично отказа. Седнах да и правя компания за половин час, докато изпием по едно кафе, надявайки се, че всеки момент ще слязат и другите. Накрая реших да се кача и да ги събудя всички. Когато почуках на стаята на Светозар и Ади, те вече бяха будни и бързаха да се подготвят за тръгване. Изчакахме ги десетина минути, през които се порадвахме на много лястовички, котки и кучета.
Романтичен обяд в Русе
Оставиха ни да разглеждаме Русе, докато Светозар и Констанца вършат служебна работа. Пуснахме се по една много дълга пешеходна зона, която беше в центъра на града. Много приличаше на Богориди в Бургас – отстрани магазини и кафенета до безкрай. Седнахме в едно заведение аз, Иван и Ади, за да хапнем, че не бяхме закусвали, а беше време вече за обяд. Докато хапнем и стана време да се връщаме.
Тръгнахме обратно към София чак след четири и половина, с което изгубих всякакви шансове да отида в стоматологичната клиника, където ежедневно имах някакви лазерни процедури по заздравяване на раната. А също и щяхме да пропуснем следобедното време за свиждане в болницата. Но това е допустима цена за незабравимите моменти в Букурещ, заради които се успахме така юнашки.
По-близо до Бог
Няма да забравя разказа на Светозар за предишен концерт на Жар, когато той си изпуснал телефона в тълпата и било невъзможно да го търси. Накрая след концерта телефонът се намерил невредим до сцената. Ами да, казал си той, след като е пред самия Бог, нормално е да стават чудеса! Както Констанца каза – единствените величия, които тя е виждала през живота си отблизо, са Жан Мишел Жар и папата. Изобщо, наистина срещата с Жар е божествена и се надявам да е вярно, че около него стават чудеса, защото ние бяхме там, бяхме до него!
Публикации
