Триест – Ница – Монако – Кан – Сан Ремо – Парма – Венеция – Линяно
Жан Мишел Жар Монако 2011
Ние вече бяхме посещавали тази част на Cote d’Azure преди 5 години. И все пак имаше нови неща за нас – места, които преди не бяхме успели да посетим, но този път имахме време за тях. Ница, Монако и Венеция – трите силни спомена от предишната ни екскурзия – сега бяха пред очите ни дори още по-очарователни. А Триест, Сан Ремо, Парма и Линяно дойдоха като чудесен бонус а ла Италия – не толкова известни дестинации, които кога ли бихме посетили наистина, освен ако не сме с кола и те не са по път?
Триест
Залез на плажа в Триест
Тръгнахме рано, още преди изгрев, във вторник (28.06.2011г.) и след уморително пътуване (включващо пълно претършуване на багажа ни на Хърватската граница) привечер пристигнахме в Триест. Успяхме да хванем чудесен залез на малкото бетонно плажче, където местните си постилаха кърпи и се плицикаха с кеф сякаш това е най-великолепния плаж на света. Бях толкова уморена, че изобщо не ми се влизаше във водата, но Иван се изкъпа в Адриатическо море.
В Италия мотопеди и мотори са много на мода. Един ден тази вълна очаквам да дойде и при нас – то и сега паркирането у нас е кошмар, но е нищо в сравнение с там! Докато чакахме на един светофар, до нас спря една мадама от глава до пети хубава – с прическата, с роклята и високите токове – седнала на мотопед, нахлупила каската върху фризурата и в едната ръка с един куп хартиени торби от шопинга. Нямахме време да я фотографираме, затова тя остава само тук, в тези редове.
Центърът на Триест
Изгладнели, решихме след краткия плаж да потърсим местенце за хапване – това обаче се оказа нелесна задача. Центърът беше пълен с местенца за пиене, но нищо за хранене. Накрая в един бар решихме да потърсим съвет – да ни препоръчат къде може да хапнем нещо италианско. Препоръчаха ни Taverna Del Ghetto - една закътана таверна, която едва намерихме из тесните улички зад площада. По пътя минахме през едно интересно заведение. Може би имаше някакво парти, не знам, а може и така да си е винаги, но хората, разделени на малки групички, си пиеха бяло вино правостоящи на улицата. Нещо като винено парти на открито.
Романтична гледка от града
Хапнахме няколко порции паста, понеже тия италианци явно талия пазят – порциите бяха много мънинки. Може би пък защото те пастата я имат за нещо между стартера и основното ястие. Беше си доста италианска – с много малко сос, но чудесно овкусена. Доволно нахранени вече бяхме настроени за кратка разходка из центъра преди да се отдадем на почивка, с която да заредим за следващото пътуване. Триест не е туристически град. Беше пълен с млади хора, може би учащи там – които разговаряха, пийваха си бяло вино или се скупчваха пред сладоледаджийниците. И ние не останахме безпристрастни към джелатото. Взехме си за десерт след трудния избор измежду над 30 вида.
Ница и Монако
На следващия ден привечер стигнахме Ница. Още с влизането в нея си припомних най-характерното за градчетата от френската ривиера – очарователните тераси с платнени навесчета. Толкова е приветливо и морско! А украсени с цветя, тези тераси са моя мечта. Докато прекосявахме улиците на Ница, по които гордо се движеше свръхкосмическият им трамвай (преди 5 години като бяхме там и целият град беше разбит заради строежа му), забелязахме специфичния начин на паркиране: побутваш колата отпред, побутваш и тази отзад и се наместваш. Огледахме се и наистина доказателство за това имаше навсякъде – всички брони бяха ожулени.
Promenade des Anglais
Настанихме се в нашия хотел
Etap. Първоначалната идея беше четиримата фенове да сме в квартира в Ница, но това не успяхме да го реализираме. Всъщност, даже не беше това първоначалната идея, но плановете се промениха много пъти преди да тръгнем и дори самото тръгване не беше съвсем сигурно. Така че този хотел беше направо разкошен като се има предвид, че е решение в последната минута. Разположен е на идеално място – на втора линия почти в средата на Promenade des Anglais („разходката на англичаните”, както се нарича морската алея по продължение на Ница).
Бяхме получили информация, че Жар ще има репетиция в този ден и бързахме да отидем до Монако, за да я видим. Монако е на 30-40 минути с кола/автобус от Ница. Отидохме до пристанището, където веднага ни грабнаха оргомните конструкции от приготвената сцена. Тя беше направо във водата. Репетиция обаче нямаше, защото времето не беше подходящо и припръскваше дъжд.
Яхти мечти
Поразгледахме Монако – бяхме с едно момче, което живееше в Ница по работа, и то ни разведе наоколо. Първо разгледахме яхтите – коя от коя по-великолепна. Имаше огромни, в задната част на които имаше голям басейн с десетина шезлонга. Видяхме казиното, до което се стига с обществен асансьор – това всъщност е много интересно. Монако е на толкова малка територия, че всяка педя земя е използвана. Така градът-държава е сякаш на етажи. А инфраструктурата е много интересна – видяхме няколко моста, които се пресичаха на три нива. Всичко това нямаше да е възможно, ако Монако не беше с толкова високи скали, които се издигаха много близо до брега. Те бяха накичени с луксозни високи сгради докъдето ти стига погледът...
Казиното, скъпите коли пред него, фонтанът, Hotel De Paris и прекрасният залез се сляха в няколко очарователни снимки преди да слезем обратно на долното ниво. Проверихме влаковете до Ница – бяха обещали да са денонощни на 1-ви, заради празника.
Морски антпасти гурме
Вече беше късно, а и имайки предвид факта, че в Ница, от която ни делеше половин час път, заведенията затварят рано, решихме да хапнем в Монако – тъй или иначе ще ни режат главите с цените, така че поне да се похвалим, че сме вечеряли в Монако. Избрахме едно заведение, което се държеше от италианци, и си поръчахме чудесни неща – паста, пица и антипаста с морски дарове, които бяха идеалното мезе за хубавото вино. Беше чудесна вечеря и напълно й се насладихме.
Negresco
За следващата сутрин планът беше да се срещнем в 10 на плажа пред хотел Negresco – един много стар и емблематичен хотел за Ница. Сигурна съм, че преди 5 години все още седеше автентичният надпис с лампички, който сега бе заменен с нещо по-модерно. Оказа се, че това място е доста далечко от нашия хотел. В Ница по променадата е много заблуждаващо кое колко е далеч. Всичко изглежда близо, понеже го виждаш. Точно така на миналата екскурзия не успяхме да стигнем до пристанището, понеже се заблудихме, че е близо – малко преди завоя за него вече бяхме гроги и трябваше да изминем обратния път. Но сега, когато и двамата с Иван сме мобилни с тия тротинетки – разстоянието от няколко километра го взехме за десетина минути. Да не говорим за това какъв кеф е преживяването. Откакто имам тротинетката, голямата ми мечта е да я карам точно на тази морска алея! Точно там видях за първи път тротинетка, а пък във Виена се вдъхнових и реших да я имам.
Плажът на Ница
Плажът на Ница е изцяло от заоблени камъчета. Понеже са варовикови (поне така предполагам) т.е. доста белички, може би на това се дължи и прекрасният светло син цвят на морето. Разкошно синьо! Като в някоя мечта или картичка! Постелихме кърпите и се поизпържихме на силното слънце без да усетим. Вълните бяха гигантски и силни и беше невъзможно да се задържиш, особено заради стъпването по камъчетата. Затова още следобяда си взехме специални обувчици за влизане в морето, които се продаваха навсякъде.
Уличките с кафенета
След като се наплажувахме, следобяда прекарахме в стария град на Ница, който прилича на Венеция и Корфу с дървените зелени капаци на прозорците и разноцветните стари сгради в жълто, оранжево и розово. До стария град стигнахме по втората успоредна на морето улица - Rue de France. Особено пешеходната й зона е прекрасна, опасана отвсякъде с кафенета и ресторантчета, сладоледаджийници и магазинчета за сувенири. Въпреки многото народ на нея, тя в никакъв случай не е дразнеща, а напротив – потопяваш се в нея с голямо удоволствие. Колкото по-навътре вървиш, толкова повече улиците се стесняват, докато накрая разминаването с туристи стане толкова трудно, че отбиваш в ресторантчето от ляво или в това от дясно – все едно в кое, сто процента и двете са страхотни!
Салата Нисоаз
Да, време е да разкажа малко за френската кухня. Трудно ми е да кажа до колко съм яла наистина френска храна, като се има предвид колко много пицарии имаше, някои даже се уверихме, че се държат от италианци... Но едно е сигурно – отидете ли в Ница, определено яжте салати! Толкова разкошни салати никъде не съм опитвала. Те са огромни, а и сервирани с пресен хляб са толкова хранителни, че друго не ви трябва. Особено харесахме салата Носоаз (салата от Ница), която е от зелена салата, риба тон, яйце и чери домати, но в различните ресторантчета имаше по още нещо – или чушки, или маслини, или рукола... Морските салати също са страхотни, както и спагетите с морски дарове – все пак в градче на морето ако не опиташ тези чудеса, то къде другаде?
На шезлонгите
След като хапнахме установихме, че е ранен следобед и нямаме време да се върнем до хотела за почивка (не бяхме с тротинетките, иначе...), затова решихме да се разходим малко до брега, да седнем на шезлонгите или на камъните и да отпочинем преди да отидем до Монако за репетицията, където вече най-големите фенове вече бяха от часове в очакване. Обадиха се, че Жар изсвирил едно парче в 18 часа и веднага решихме да тръгваме. Бяхме на плажа, тропосани на два шезлонга от 40-50 мин. без никой да ни закача, макар че очаквахме да дойде някой и да си иска парите. Е, добре че ни се размина, защото после разбрахме цената, но затова – по-натам...
Понеже трябваше да изчакаме един приятел, с който заедно да тръгнем към Монако, с Иван седнахме до една въртележка и го зачакахме. Точно тогава Иван установи, че халката му я няма. Веднага сканирахме всеки милиметър до нас, но без успех. Предполагам, че от силните вълни сутринта тя се е изхлузила без той да усети. Много неприятно, но веднага намерихме нещо положително в цялата история, за да не си разваляме почивката. Решихме, че това да си хвърлиш халката някъде е като да ти е хвърлен пъпа на това място, само че сто пъти по-романтично т.е. да идваме в Ница по-често и да празнуваме своя брак. Нещо като бонус годишнина.
За съжаление изпуснахме автобуса за Монако, а следващият щеше да е чак след час. След като вече знаехме, че Жар изпълнява, решихме че докато стигнем до сцената, всичко ще свърши и това ни уби всяко желание да чакаме следващия автобус. Решихме да се разходим до пристанището – тъй и тъй слънцето перфектно захождаше и щеше да е идеално за снимки. А и пристанището така и не го бяхме разглеждали последния път като бяхме в Ница, заслужаваше внимание. Да не говорим, че предната вечер по пътя за Монако минахме покрай него точно по залез – беше като рисунка на тази светлина!
Пристанището на Ница
Веднага ни се оправи настроението, напълниха ни се очите с цветните сгради и отражения, с яхти, яхти, яхти... Тъкмо направихме няколко чудесни снимки и се обадиха приятелите ни, че все още не е късно да отидем – онова изпълнение е било еднократно и репетицията предстои, точно след един час! Чудесна новина, а още по-чудесната беше, че е минал вече един час и предстоеше да мине автобус за Монако, и още по-чудесното бе, че се намирахме точно на спирката! Не минаха и 5 минути и вече пътувахме.
От Ница до Монако може да се стигне с влак, но е по-удобно с автобус. А цената е само едно евро – сигурно това е най-евтиният международен билет изобщо! Стига се за 40 минути, като гледката през целия път е великолепна. Минава се през няколко селца, едно от които е Вилфранш сюр мер (Villefranche-sur-Mer), или, както ние го съкратихме – Вилфранш. Ако имахме повече време, със сигурност нямаше да го подминем, особено след като транспорта до там е толкова лесен. Там имало плаж с пясък, но трябва да се провери наживо някой път.
Пътуването беше доста интересно. На седалката до нас имаше двойка на средна възраст с едно малко пинчерче, което си кротуваше и гледаше през прозореца. Аз тъй или иначе държах още топъл апарат (нали досега щраках пристанището) и започнах да снимам кученцето. Правих кадър след кадър и проверявах какво е станало, докато не се изумих от последната снимка, на която съм хванала и разголената гърда на жената. Погледнах пак към нея – да, определено зърното й стърчеше навън от суперстегната й рокля с щедро деколте. Наоколо и други бяха забелязали и може би защото аз снимах, те също се бяха престрашили и щракаха... Дълго е за разправяне, но жената, която седеше до мен, почти вдигна скандал. Тя се оказа от Беларус, но отдавна работи в Ница. Стана дума за това, че отиваме на репетицията на утрешния концерт и в крайна сметка и тя реши да го види. Това не беше единствената ни среща с нея...
Репетицията
На репетицията имаше много малко фенове т.е. по-малко отколкото аз очаквах. Бяхме възможно най-близо и съпреживяхме един специален концерт само за нас – истинските фенове. Беше си съвсем като истинския с разликата, че липсваха някои светлинни ефекти, парчетата се разделяха от пауза тишина, в която Жар говореше на микрофона само на своите хора (без да се чува от нас), и не на последно място – липсваше тръпката от това да си част от една голяма развълнувана публика, с която да съпреживееш един велик момент. Репетицията си беше все едно сме на още един концерт! Даже и снимки успяхме да направим на спокойствие. В малката тълпа фенове намерихме старите си познайници – Ги и Крис, за които вече съм разказвала.
Жар след репетицията
След като изпълни всички парчета, Жар мина покрай нас и се запъти към пулта за управление, който беше зад един басейн на височинка, така че да се вижда идеално сцената отдалеч. Гледам как Жар върви забързано и какво да видя? Познайте кой търчи след него – онази жена от Беларус, която не само че беше останала на репетицията, за която й казахме в рейса, но и очевидно много й беше харесало! Естествено, че го последвахме и ние. Надявахме се да ни обърне внимание като даде по автограф и се снима с нас – все пак сме били толкова път заради него. Но истината е, че Жар беше много зает с подготовката за утре. Все пак това беше важно събитие и щяха да го излъчват пряко по euronews. Чакахме го часове наред без успех. Останахме шепа хора само, но нямаше изгледи нещо да се промени. Аз умирах за сън, Иван пък си спинкаше на една пейка. Аз исках да тръгваме вече, други от компанията пък искаха да останем. В крайна сметка си тръгнахме и ще ми се сърдят доживот, особено след като аз самата имам не един, а два автографа отпреди...
Имахме планове да станем рано някой ден и да отидем да снимаме Ница от хълма – стават чудесни панорамни снимки, но трябва да се иде рано, преди слънцето да се издигне високо. Е, не можахме тази сутрин – толкова бяхме скапани, че спахме до късно, чак и закуската в хотела изпуснахме. Никакъв плаж за днес – трябваше да сме силни за довечера. Закусихме в кафенето до хотела, където ни поднесоха неочаквано великолепни салати за цялостната визия на мъничкото квартално заведение. От рано си взехме дългия обектив да е с нас, за да не стане като вчера да го забравим и да не може да направим добри кадри. Разходихме се до близкия Carrefour, откъдето взехме малко плодове, които се оказаха най-вкусните изобщо. Кайсиите бяха уникално сладки и крехки, а ягодите – няма такива сочни и сладки ягоди! И нектарините бяха разкошни. След постигнатата плодова Нирвана в хотелската стая глътнахме малко „добро настроение” – така кръстихме добрите ни приятели Джим, който изпихме почти веднага, и Джак, който го замести.
Обиколихме стария град докато огладнеем и седнахме в чудесно ресторантче да хапнем преди концерта. Отново салати и отново божествени! После си взехме автобуса за Монако, където нашата банда вече отдавна очакваше отварянето на бариерите, за да са най-отпред. Ние с Иван също искахме да сме отпред, но в тази жега бяхме решили, че ще се уморим страшно много и по време на самия концерт нямаше да може да му се порадваме като хората. Така че отидохме късно – към 17:40 и с радост установихме, че хората щъкаха насам-натам и съвсем малка група от 20 човека чакаше пред затворените входове. Така че имахме време да поразгледаме.
Улиците на Монако
Минахме по чудесни улички, докато стигнем до пристанището, тъй като автобусът спря далеч – всичко беше блокирано заради събитието. Разгледахме магазинчетата им – навсякъде от витрините гледаше щастливата знатна двойка – от снимки или рисунки, поставени къде ли не. По кафетата – също. От терасите на жилищните сгради се вееха знамена, а те самите бяха украсени с букети цветя. Каква признателност и любов към монарха и бъдещата му съпруга! Очарователно! Това чувство стана още по-ясно, когато го видях по лицата на местните, които се бяха струпали пред огромна видеостена, предаваща на живо церемонията. А тя очевидно е била мнооого дълга. И красива – като приказка.
Le Crock’in since 1664
Срещнахме нашите хора и отидохме за по кафе преди да се наредим да чакаме. Оставаха над 3 часа до началото. Впечатляващо е, че кафето там беше само 1,5 евро – все пак кафе на пъпа на Монако. На съседната маса до нас се настани възрастна двойка туристи, които по всичко личеше, че са намерили мястото от пътеводителя си. А може би там е написано и какво да си поръчат, съдейки по чудесните салати, които си избраха. Това заведение за сандвичи и салалти се казва Le Crock’in и датира от 1664 година – то най-вероятно е забележителност за Монако.
Стана време да се приготвяме за концерта. Чудехме се къде да сме – можеше да се наредим на голямата опашка и да сме сред тълпата най-отпред. Или да си потърсим местенце от по-далеч, където да се вижда по-добре цялостната визия. Тъкмо си харесахме едно местенце малко в ляво от тълпата, от където се откриваше идеална гледка към сцената и с телеобектива щяха да станат добри кадри, когато отвориха вратите и изведнъж се озовахме в мелето и то на не лоши позиции, така че в крайна сметка ни пуснаха до сцената на доста ранен етап. Озовахме се толкова близо до средата на сцената – пред нас беше нашата компания, които чакаха ред часове преди нас, а пред тях – Ги и Крис, които са чакали от 9 сутринта!
Имаше още много време преди да започне концерта. Носехме вода, но понеже ни взеха капачката по съображения за сигурност, тя даде фира сравнително скоро, като направи голяма локва, колкото да не можем да си оставим фотографската чанта на земята. И една половин пица се търкаляше на земята на края на шоуто – така че изобщо нищо не трябва да се взима на концерт на открито явно...
Хеликоптерчето с камера
Точно зад нас имаше фотограф – дребно момче, което обаче си носеше някакво сгъваемо столче, на което можеше да се стъпи и да те повдигне с една глава: точно колкото ти трябва за няколко снимки. Като стана дума за фотография – култово беше едно малко хеликоптерче с камера, от която вероятно щяха да предават лайв. Наоколо имаше всякакви хора – млади, стари, даже малки деца. До Ги и Крис забелязах Кларис, която познавах само през фейсбук чрез общите ни приятели. Запознах се с нея, с приятеля й, както и с още други фенове, за които само бях чула. С други думи бяхме точно там, където трябва – сред най-запалените фенове!
Стъмваше се. Сякаш отне цяла вечност да падне мрак! Вече нямах никакво търпение! Усещах вълнението на тълпата и тя минаваше през мен като електрически заряд. От репетицията вече бяхме наясно как ще пристигне Жар – с лодка до сцената, като се надявахме да мине през публиката, както прави в последните си концерти. Започна предстартовото броене – 05, 04, 03... Сякаш пускане на совалка в космоса, но на много забавен кадър.
Дойде мигът – тълпата от дясно се разпищя и това беше признак, че лодката идва. Почти нямам реален спомен от еуфорията в тези минути. Жан Мишел Жар мина точно през публиката като Иван дори успя да се здрависа с него. Може би и аз можеше, но се парализирах като го видях – от щастие!
Принцът и принцесата на сцената
Да не забравяме, че концертът все пак беше по случай сватбата на принца – затова и траклистата беше малко променена. След първото парче на сцената дойде прясно бракуваната двойка, за да благодари на Жан Мишел Жар и на всички, които споделят този важен момент от техния живот. Принцесата беше очарователна! Мисля, че снимах повече нея от самия Жан Мишел Жар, докато бяха тримата с принца на десетина метра от мен. Всичко беше приказно – прекрасната музика, изпълнена с всеотдайност, светлините, които огряваха сградите на Монако в далечината (сякаш и самите те бяха публика!), фойерверките – в миг избухващи фонтани от разноцветна светлина, стопяваща се като падащи искри в океан...
Фойерверките
Не можех да избера – дали да снимам, дали да гледам. Опитвах се да гледам цялата магия пред мен, без да гледам в камерата и какво записва тя. Чакам с нетърпение да видя резултата като свалим видеата. Помня един много мил момент – Ги, който беше съвсем отпред, подскачаше с вдигната ръка. Снимах него, снимах феновете до него и се обърнах назад – цяло море от вдигнати ръце, държащи видеокамери, фотоапарати или телефони. Красота! В края на едно парче дори Жар се обърна към нас с неговия си дивайс, за да ни щракне – много, много сладък момент!
Беше великолепно всичко! Дори когато лазерната арфа се прецака за кратко. Тя и на репетициите не беше съвсем ок. Но пък това е истинският чар на концерта на живо. Сигурна съм, че и останалите фенове мислят така.
След като шоуто свърши, с феновете пихме по едно Монако – койтейл, на който ни научи Ги в Марсилия: бира с гренадин (концентриран сок от нар). После се прибрахме свръх уморени от скачане, ръкопляскане, викане, снимане...
Следващият ден и по план си беше за релакс. Станахме късно и директно се позиционирахме на първа линия шазлонги с по една книжка. (Няма да ви казвам каква резачка са цените за това удоволствие, че ще разваля хубавата представа за френската ривиера, която се опитвам да изградя пред вас.) Наслаждавахме се дълго на почивката. Повече зяпах морето, отколкото книгата, но все пак и от нея прочетох няколко глави – обожавам четенето на плаж!
На вечеря с феновете
Обадиха се Ги и Крис, за които днес беше последен ден, и предложиха да се видим и да пийнем нещо заедно. С тях бяха Кларис и Стийв, които се оказаха местни от Ница. Привечер се събрахме и прекарахме чудесна вечер – първо пихме в едно кафене, после вечеря във френски ресторант с класическа френска кухня и завършихме с по един сладолед. Всъщност, всички без нас двамата с Иван ядоха сладолед, но ние бяхме с тротинетките и нямаше как.
Нощем с тротинетката
Беше вече доста късно, а малките улички гъмжаха от хора. Понеже кухнята на ресторантчетата приключва около 22, след това време хората търсят да си хапнат нещо и затова тогава е час пик на всички джелатерии, едва си изчакваш твоя ред. В стария град имаше нощен пазар, на който продаваха всякакви дрънкулки и като че ли хората масово бяха привлечени от тях. Гъмжеше от хора посред нощ. Взехме си довиждане с приятелите ни и отрашихме с тротинетките към хотела. Едно от най-яките неща след карането на тротинетка сутрин по променадата, е карането на тротинетка през нощта – вече е хладно и няма хора. Тишина и море. Широка, права, гладка и чудесно осветена пешеходна алея от няколко километра. От кеф за малко да си пропуснем хотела! Между другото, установихме, че тротинетката на Иван е с малко по-големи колела от моята и по нанадолнища не мога да го стигна!
Изглед от хълма Шато
Дойде и моят рожден ден, който по моя молба прекарахме в Ница. С Иван бяхме планирали ранно ставане в 7:20, което отложихме за 8:30, а в последствие за 9:30. Идеята беше да отидем до хълма Шато, откъдето рано сутрин има чудесен изглед към брега на Ница и морето е с най-хубав цвят. Скочихме на тротинетките и за 20 минути стигнахме до по-централната част на алеята, където имаше влакче. Вече се бяхме качвали преди години на него и знаехме, че има спирка на върха. Идеално! Качихме се и се порадвахме на приятна разходка из улиците на Ница, докато слушаме информация за забележителностите на английски. На хълма направихме чудесни снимки – въпреки че се успахме, светлината беше добра за снимките. Пихме по едно кафе и се върнахме със следващото влакче.
Влакчето
Вече плажовете бяха пълни. Беше около 11 и нещо и навсякъде имаше хора. Снимах толкова много – не можех да се нарадвам на синьото море и белите чадъри по плажовете. А на самата алея имаше пешеходци, колоездачи, скейбордисти, ролеристи... Нямаше много като нас с тротинетки, та ние с Иван бяхме доста забележими и хората много ни се радваха. Забелязахме и една интересна тротинетка – имаше моторче и колелата й бяха три пъти по-големи, беше като светкавица. Карахме по алеята и беше толкова хубаво, че в главата ми зазвуча това
парче, в което се пееше:
This must be just like living in paradise
And I don't wanna go home
Кан
Романтичен обяд на плажа
Прибрахме се, сложихме банските и с компанията отидохме до Кан на плаж. Кан не е нищо особено, макар че доста хора го харесват. Изобщо не може да се сравни с Ница. Но пък плажовете имат пясък, макар че водата им беше мръсна и мътна. На мен и Иван хич не ни се разхождаше в жегата и затова заседнахме да хапнем в едно плажно заведение с космически цени, но за сметка на това – първокласна храна. Беше много романтичен обяд, точно като за рожден ден!
Докато се плацикахме в морето, една българка, чула родна реч, дойде да си поговори с нас. Разказахме й за концерта и че заради него сме тук. Тя много ни се зарадва и си личеше, че й е домъчняло за България.
По пътя навръщане забелязахме, че алеята на Ница се простира и извън града – в съседното курортно селище. И там да се отседне би било перфектно.
Ливанска кухня
Докато се върнем, докато се изкъпем и отидем до стария град на Ница стана толкова късно, че вече заведенията отказваха да ни вземат, кухнята вече била затворила. Едва намерихме едно ливанско ресторантче, където да отпразнуваме моя празник. Храната беше доста близка до нашата, имаше патладжани, сармички, домати с магданоз и нещо като нашата снежанка. А накрая Иван беше успял да уреди и малка торта! Беше чудесен рожден ден – един от най-запомнящите се досега.
Сан Ремо
Тръгнахме на сутринта и по обяд спряхме за малка почивка в Сан Ремо. Нямаше време да разгледаме особено, но ми се стори типично италианско градче. Най-яркият ми спомен от Сан Ремо е един млад мъж с колело, който караше детенцето си – супер красив, с руса дълга коса, модерни слънчеви очила и секси бяла риза, леко разкопчана. Човек ще реши, че на ревю отива! Помня и едно магазинче, в което продаваха пармезан на едни гигантски пити. Жалко, че не взехме апарат, но решихме, че сме за търде кратко и няма смисъл. Седнахме в едно заведение и само се облизвах докато на съседните маси им носеха прошуто с пъпеш. Моят любимец Pete Luckett, търсачът на храни, беше ходил в Италия (и я представи толкова романтична!) – там откритието беше комбинацията прошуто с пъпеш. (Мисля, че дори беше намерил празника на пъпеша, където цял ден дегустират само пъпеши с прошуто!)
Парма
Прошуто и пъпеш
По план трябваше да спим в Парма. На влизане в града той ми се стори най-зеленият град: имаше улици с надвиснали дървета, в които си като в тунел. Даже сградите едва се виждаха от дърветата между тях. Установихме с в един хотел точно в центъра на градчето. Вечеряхме точно на средата на площада в центъра, като естествено започнахме с прошуто и пъпеш.
Тъкмо бяхме поръчали, когато чухме българска реч. Една приятна компания се настаняваше на съседната маса. Поздравихме ги и накрая събрахме масите в една. Те бяха на конференция в Парма. С тях прекарахме една чудесна вечер с вино и приказки, която дори дъждът не развали.
Венеция
Папагали от стъкло
Венеция беше по път и по план. Вече бяхме идвали в този очарователен град преди пет години, но сега го видяхме с нови очи и минахме по нови улички. Паркирането във Венеция е уредено, макар че понякога се чака много време за място в специалните паркинги. След като оставихме колата се пуснахме по малките тесни улички и следяхме табелките за Риалто – известният мост. По път не спряхме да снимаме. Накъдето и да се обърнеш все хубава гледка ти грабва окото.
Гондолиерите
Тъмнозелените води на малък канал с жълти отражения на сградите, които сякаш плуват в него; гондолиерите в черно-бели раета подканват минувачите за едно кръгче; препълнените ресторантчета гощават гладни и жадни; от витрините на магазинчетата за венецианско стъкло те грабват изящни бижута, фигурки, дори гигантски цветни папагали или прозрачни коне... Отдавна не съм снимала толкова, че да ми свърши батерията на апарата.
Единствено малко разочароващо е да видиш площад Сан Марко почти без гълъби... Явно сега има някакви забрани да се продават храни за гълъби и от там пък и гълъби няма толкова много, както преди.
Линяно
Нощувката ни беше в Линяно – курортно селище на Адриатическо море. Много късно беше когато се настанихме и излязохме да хапнем, но имахме късмет, че имаше отворени заведения. Въпреки, че беше сезон, в Линяно беше доста спокойно и тихо. Сградите на хотелите бяха далеч една от друга, а между тях имаше красиви улици и зелени площи. За последно се порадвахме на италианската кухня. Рибните им деликатеси бяха много вкусни.
Плажът в Линяно
На сутринта отделихме малко време, за да видим плажа. Беше с чудесен пясък. Широка и дълга брегова ивица с шезлонги, разположени на голямо разстояние един от друг. Имаше и плажуващи съвсем отпред, които не ги ползваха. Само като си помисля какво е на нашето море, на което или вървиш километри до място, на което е разрешено да си постелиш кърпата, или алтернативата – плащаш за шезлонг, около който няма никакво свобосно място и слушаш как играят карти до теб. Там направо беше Рай за почивка. А щом излезеш от плажа, попадаш в борова гора. Много ми хареса италианското море.
Толкова красиви места видяхме и наравихме чудесни снимки. А и най-важното – с Иван прекарахме много романтично времето си на всяко място. Както един наш приятел каза: „Това си е направо втори меден месец!” и съчетан с концерт на Жан Мишел Жар в Монако на открито – това пътуване беше неповторимо!
Публикации
