Халкидики
Толкова е слънчева и уютна, толкова непретенциозна и същевременно пълна с райски кътчета, а музиката и храната са великолепни.
Тъкмо бракувани, заедно с кумувете на сутринта след сватбата потеглихме на юг. Този път нямах сили да се насладя на пътуването както си му е редът. Бях тотално разбита след сватбата, болеше ме всичко и умирах за сън, дремех на задната седалка без да отворя очи. Затова сега ще разкажа за предишните пътувания и впечатленията ми от тях. Веднага се забелязват цветята, които преливат от всяка тераска, от всеки дом. Също и слънчевите батерии - почти всяка къща си има една. Но най-забележителното по пътя са едни крайпътни оранжерии, които освен растения продават и типичните за Гърция глинени делвички-саксии с трикрака метална поставка, в които аз съм тотално влюбена. Ама толкова наистина влюбена, че чак се сдобих с една такава по доста сложен начин - помолих екскурзоводката, с която бяхме, като ходи пак в Гърция, да ми вземе една в автобуса, а после Иван да ми я донесе у дома... Сега един огромен бенджамин живее в нея и краси хола, напомняйки ми колко много ми се ходи пак там. Този път понеже бяхме с кола, щях да помоля кумувете на връщане да спрем на едно от тези места и да си харесам нова делва. Разминах се с делвата, но определно ще отидем там пак и тогава... ще си взема две!
Edem Paradise
Доста късно пристигнахме във Фурка, което градче се намира на първия ръкав - Касандра. Там имахме резервиран апартамент с две стаи в едно райско кътче, както подсказваше и името му -
http://edemparadise.gr. Това беше най-приемливото предложение, което намерихме в интернет - 60 евро за 4 души на вечер. Може би щяхме да намерим и по-евтина нощувка, ако бяхме търсили намясто там, но не ни се рискуваше. Прие ни една млада бабка гъркиня, която ама грам друг език не говореше. Това, разбира се, никак не ни притесни, както и нея. Говореше ни, говореше ни, а ние само се усмихвахме и вдигахме рамене. Прерисува имената ни от личните карти - на български. После ни пита как се четат и успя да произнесе само имената на мен и Иван и то с много сладък акцент.
Гръцка салата
Нямаше грам съмнение, че без да губим време, ще намерим местенце за вечеря. Беше си към десет вечерта като тръгнахме да обиколим градчето. На самия плаж имаше едно рибно ресторантче и аз, умряла от глад, а и от умора и неспане, изгарях от желание да се намъкнем в него. Но компанията реши да видим няма ли нещо друго наоколо, все пак да не се нахвърляме на първото срещнато. Е, в крайна сметка гладът надделя и се върнахме. Преди да донесат поръчката, обикновено заведенията в Гърция поднасят пресен хляб и вода, които са комплимент от тях и не се заплащат. Толкова бяхме гладни, че това хлебче го омотахме преди да дойдат салатите - беше препеченко и полято със зехтин и подправки. Гръцката салата е задължителното нещо, без което не мина нито една от вечерите ни. Уж и у дома си я правим, същите неща слагаме - домати, краставици, лук, маслини, сирене, зехтин и риган, обаче.... никога не я докарваме като тяхната. А и в комбинация с хлебчето е просто адски апетитно. Мога да преям само с тази салата до пръсване. Дали е толкоз хубава, защото плува в две-три лъжици екстра върджин зехтин? Или е от сиренето, което е два пъти по-твърдо от нашето? Или има друга някаква тайна? Е, по-добре е да не знам, за да ходим и да я ядем в Гърция...
(Сигурно е странно да четеш пътепис, в който ще се говори преди всичко за храна, обаче това е положението. Ние с Иван ходим в Гърция на кулинарен туризьм. За три дни печелим два килограма отгоре. А сега продължавам...)
Октопод на скара
За основно нямахме никакво колебание - Иван си взима октопод на скара, а аз калмари, или панирани, или на тиган. Понякога си взимаме същите неща, но си ги разменяме. Цената на октопода е между 8 и 9 евро за порция, като ти сервират щедро количество, което едва ли някой ще ти сервира в България, независимо от цената. Калмарите са между 5 и 7 евро и са сто пъти по-яки от нашите. Ако са панирани, панировката е съвсем малко и са нарязани на много по-дебели кръгчета. Абе усещаш, че ядеш калмар.
Рецина
Да не пренебрегваме пиенето. За мен и Иван символ на Гърция не е нито узото, нито метаксата, а рецината - евтиното местно бяло вино, което се консумира повсеместно в малки чашки (нещо средно между ракиена и водна чаша). Има лек вкус на маслини, който се дължи на начина му на съхранение, и няма нищо общо с маслините. Носят го в бутилки от половин литър, които много приличат на бирени. В супермаркета се намира за 1.30 евро, в заведенията може да стигне и 4 евро. Най-хубавата рецина е Маламатина, която пийвам в момента, блажено изстудена...
Разходка
Добре си похапнахме и пийнахме тази вечер. Кумувете, които не бяха идвали в Гърция, бяха доста впечатлени както от кухнята, така и от големината на порциите и обслужването. Със сметката ни донесоха ванилов сладолед, което също беше много мило. При все умората ни и моето мрънкане, че всички мускули ме болят, решихме да пообиколим и да видим какво има в това градче. По-интересното е, обаче, какво нямаше - нямаше хора, направо беше пусто и тихо. Направо да си кажеш, че е поне месец след края на сезона. А си беше доста топло. Точно от това се нуждаехме - далеч от увеселения и шум, далеч от хора, далеч от всичко. Реанимирахме с наслаждение. Прибрахме се и заспахме моментално.
На плаж
Но не задълго. Още преди девет часа на следващата сутрин две момченца-близначета нещо не можаха да си поделят всичките 143 камиончета на съседната веранда. Толкова ми се спеше, че събрах Иван и отидохме да си доспим на плажа. О, какъв приказен ден - никога не съм спала толкова много на плаж! Всяко кафе на плажа си имаше шезлонги, кой от кой по-удобен. Настанихме се и блажено дремехме пред кристално чистото като огледало море. Не след дълго дойдоха Ради и Миро и с тях изкарахме целия ден без да мръднем от плажа. Дори лекият дъжд, който остави и без това почти празния плаж съвсем безлюден, не можа да ни изгони. Ние се инатихме и останахме под един чадър, спахме си и си валеше. Докато не ме събудиха думите "Аморе, ще изгориш." - огледах се и сянката се беше преместила, а дъждът и облаците се бяха изпарили. Толкова се бях нагряла, че нямаше как да не се разхладя в морето. Като изключим два-три метра с камъни, после дъното си беше с пясък. А за тези камъни хората бяха направили тук-там пътечки по дъното за удобство. Някои хора пък имаха специални обувчици като гуменки, само за влизането в морето.
Заливът
Плажът беше много красив - заливче с бял, ситен пясък, изсъхнали лентички водорасли и дребни разноцветни камъчета, в които моментално се влюбих. О, бяха най-разнообразни! Едноцветни, двуцветни, с преплетени линии, на точки, на пласвтове, еднородни, по цвят - жълти, керемидени, кафеникави, сини, зелени, сиви, черни, по форма - кръгли, елипсовидни, плоски, тумбести, с несиметрични форми, с дупчици като аерошоколад... Все едно описвам бонбони, нали? Обходихме с Иван целия плаж от единия до другия край като аз все изоставах, сканирайки милиони камъчета, за да подбера най-хубавите. Дори събирането на миди не ми е било по-приятно от това. Напълних си шапката с камънак чак до периферията...
Залез
Дойде време за дългоочаквания залез в морето. Иван избра мястото на Халкидики, където отседнахме, да е със западен плаж именно за да видим залез в морето. О, струваше си! Станаха страхотни снимки, каквито не сме правили досега. Неповторимо...
Огладняхме. Да си дойдем на думата - храна. Аз много исках да отидем пак в същото заведение, за да си поръчам каквото Иван си беше поръчал предната вечер - октопод на скара. Пак мога да разкажа колко адски вкусно беше всичко в още няколко абзаца, обаче тъй или иначе ядохме каквото и предната вечер, така че да не се повтарям. Мога да изкарам няколко месеца на октоподи и калмари с гръцка салата, няма да ми омръзне.
Басейнът
След кратка разходка се прибрахме и решихме да се позабавляваме в басейна на комплекса. Каква врява вдигнахме, не е истина. Спомням си, че и аз самата много се кикотех, от студ ли, от алкохол ли... Младоженското уиски, което си го носехме барабар с украсата, значително понамаля. Беше много забавно, най-вече защото нямаше никой, който да ни се развика да пазим тишина.
Кучето
На следващата сутрин бях парцал - настинката от сватбата беше преминала в нещо сериозно след нощното къпане. Толкова зле се чувствах, че дори не си сложих бански, само исках да се тропна на някой шезлонг с дрехите и да се надявам слънчевите бани да ми подействат добре. И наистина за нула време на слънце се съвзех толкова, че помолих Иван да ми вземе и банския, след като тъй или иначе го пратих да вземе алкохола от снощи - да си го доизпием... Цял плаж само за нас четиримата. Гръцко кафе (1/2 чаша (2 глътки) кафе, 1/2 чаша утайка). Наздравица под сламените чадъри. Жега. Леки вълни. Едно куче, дето умираше да го галя. Рай. Край.
Градините с делви
Последният ни (втори) залез в морето наближи и решихме да вземем апаратите и да поснимаме къщичките с палми и изглед към морето. Явно бяха частни вили, поне определено не приличаха да се отдават под наем. Бяха адски поддържани, какви градини, какво чудо! Имаше толкова гигантски палми, каквито не бяхме виждали - с огромни стъбла, които не можеш да обгърнеш с ръце. Беше пълно с делви и в тях цветя. И до тях аз - да се снимам. Мони и делвите - една необяснима любов, дето от време на време будеше в мен идеи да си открадна някоя от пред къщите с все цветята в нея. Искам да бях гъркиня и да си имах къща с градина и делви.
Мусака
Този път решихме да вечеряме на друго място. Пак на брега. Сега опитахме от гръцката мусака, която е с картофи, патладжани и кайма - мъжете си я поръчаха. Беше невероятно вкусно нещо! Явно не само рибната кухня бе страхотна там. Е, аз все пак си поръчах октопод. Както си хапвахме и гледахме вълните, които бяха осветени от лампите на заведението, забелязахме рибки. Като им хвърляхме залък, те се нахвърляха като пирани. По едно време мернахме нещо по-голямо, което се оказа малко октоподче или нещо подобно - имаше си пипалца. Страшно се изненадахме. Нямаше как да го снимаме обаче от толкова далеч.
Смърфът
След вечеря бих Иван със 7 на 5 на хокей, въпреки нагласата му, че ще ме бие той, както обикновено се случва. После се зазяпахме в една от кабинките, пълни с плюшени играчки - от онези, дето уж можеш да управляваш една тризъба щипка и да уловиш нещо. От престоя ми в Кипър като малка много добре помнех, че е абсолютна измама това - няма начин, защото щипката се отваря по-рано и изпуска дори и да си уловил нещо. Все пак, аз много харесах един смърф и решихме да опитаме с Иван. С три опита го взехме! Изиграхме машината, хаха! Имахме стратегия. Първите два опита щипката вдигаше и изпускаше смърфа, но накрая едното му краче беше в дупката. При последния опит не се целихме в него, а до него и при вдигането си щипката го бутна и то падна в кутията за награди. Жестоко, за първи път да видя, че все пак може нещо да се извади от тези кабинки!
Нощем
Тази нощ бяхме твърдо решени да не се къпем в басейна, но все пак аз и Иван решихме да си полегнем на два шезлонга. Донесохме си възглавниците и пиене. В тоз момент дойде младата бабка гъркиня и усмихвайки ни се ни избърбори нещо на гръцки. Нищо не разбрахме, но по жестовете и мимиките личеше, че се опитва да ни предупреди да не влизаме в басейна пили. Той си беше над два метра, така че имаше от какво да се опасява. Уверихме я, че всичко ще е ок и тя ни остави. Всъщност така и не си сипахме дори. Легнахме и моментално заспахме. Събудих се от студ и се прибрахме да спим.
Параклис макет
На следващата сутрин имахме малко време за плаж и снимки преди да потеглим. Поснимахме на път за плажа. Впечатляващо е, че много от къщите си имат свой параклис в двора с размерите на телефонна кабинка или дори съвсем малък - макет, в който се побира една икона и една свещ. Много са набожни гърците сякаш. Наснимахме де що имаше палми и маслинови дръвчета, градини, делви, къщички с изгледи към морето, веранди с барбекю, тераски с цветя и сенници.
Тръгнахме към Солун. По пътя всеки път като минехме покрай оранжерия с делви и си казвахме следващия път да спрем, ама все не спирахме. След Солун пък изобщо нямаше такива. Нищо, ще отидем пак. Спряхме в един от магазините Lidl, откъдето си знаехме да вземем зехтин и шоколад. Рецина там знаехме, че няма, така че си я взехме от местен супермаркет.
Mangio
В Солун имаше такова убийствено задръстване навсякъде и никакви паркоместа, че се шашнахме какво ще правим. Едва намерихме паркинг и се пуснахме по крайморската алея "а ла Ница". Направихме си характерните снимки пред кулата и отидохме да обядваме в едно ресторантче, където бяхме с Иван преди две години. Невероятно е да отидеш в едно и също заведедние след толкова време. Това значи, че си имаме любимо местенце в Солун, казва се Mangio и е на морската улица с изглед към морето, особено прекрасен от втория етаж. Освен това цените там бяха доста приемливи - калмарите бяха 4.5 евро, колкото и мусаката.
Завършвам пътеписа с храната, която за пореден път ще кажа - беше превъзходна.
Заключение: Гърция е прекрасна; Халкидики е пълно с райски кътчета; времето през септември е топло и подходящо за плаж; пътят до там е само 400км; трябва да се опитат (многократно) октопод, калмари, гръцка салата и рецина.
Публикации
